Иконата която цери 340 болести

Лопушанската Богородица с Младенеца е напът да се превърне в най-новата сензация на България. Броени дни след като бе открита от монасите в „Свети Йоан Предтеча“ и разположена на централно място в храма, хиляди миряни очакват чудо.

Манастирът е благоустроен така, че да привлича все повече вярващи

Манастирът е благоустроен така, че да привлича все повече вярващи

Куци се подреждат на опашка, за да се докоснат до нея или пък да заврат крайник в ямата в стената, където образът на божията майка е престоял по незнайни причини цели 168 години. След минути на мълчаливо смирение правят кръст и бавно потеглят за дома си. Бездетни палят свещи в очакване на благата вест, че след визитата в метоха най-сетне ще се сдобият с лелеяна рожба. В аванс я отрупват с поправя, детски шушони, шоколадови бонбони и цветя.

Тайната на иконата според епископ Сионний, викарий на видинския владика Дометиан, е скрита в сребърния обков над пипетата на Девата и Младенеца. Среброто е един от малкото метали, които имат качеството да пречистват организма на болния. Ако се вярва на старинните вярвания, колкото е по-старо, толкова повече болести цери. Благородният метал в новооткритата икона е на 340 години, което ще рече, че с негова помощ и благословия могат да се церят 340 болежки.

Лопушанската Богородица с Младенеца

Лопушанската Богородица с Младенеца

Един ден телефонът на светата обител звънял на пожар. Мъжете в расо трябвало да прекъснат поредната си литургия, за да видя на кого толкова са притрябвали навръх коледните празници. Оказало се, че ги търси някаква жена, която се представила за Мария от София. Гласът й звучал развълнувано и тя обяснила, че имала пророчески сън.

Видяла лика на Богородица, зазидан в една от манастирските стени. Светата жена била облечена в червени дрехи и имала сребърен ореол на тиквата. уважителен телепатично предала на софиянката, че иска да излезе на свобода и да помага на християните.

Мария се събудила доста притеснена. Картината от съня ясно се запечатила в тиквата й. Тя била на сто процента убедена, че виденията й са истински, защото всичко сънувано видяла в цвят. Това според вярването значело, че нещата наистина съществуват някъде в пространството, а в случая – манастирът край монтанското село Георги Дамяново.

„Присъни ми се чудодейна икона. Това не беше като сън, беше нещо повече. Сякаш участвах в него, сякаш слушах и знаех отначало всяка дума. Виждах несходни цветове, образи. Убедена съм, че е Божие знамение.

Светият Дух ми показа точното място, където е зазидана иконата. Тя вече искаше да излезе, да помага на българите. Не ми обясни защо е зазидана и кой го е направил. Вероятно някой е искал да я спаси от пожар, от обир. Аз съм вярно чадо на църквата, приемам светото причастие с тялото и кръвта Христови, кълна се! Имате обемисто богатство във вашата църква и дори не подозирате за това, вярвайте ми! Нека възкръсне“, уважителен през сълзи наредила пред игумена на Лопушанския манастир Сионний Мария.

Без да е стъпвала никога в сектора на манастира, тя описала с изключителна точност прозорците. Наставленията й били да дълбаят на метър и половина височина в храма, като за ориентир ползват левия прозорец на храма. Разказала, че от външната страна на прозореца има много икони, но те са съвременни и дори изброила имената на светците, изографисани по тях. Това шашардисало свещениците, които набързо спретнали съвет и трескаво обсъждали какво да правят.

Надпис, който разказва за историята на храма, посреща миряните

Надпис, който разказва за историята на храма, посреща миряните

В манастира вече имало икона на Богородица, която преди време пособия на местното население и доказала на дело предаността си към него. Така например в кървавото потушаване на Септемврийското въстание през 1923 година проплакала с истински сълзи. Те били прозрачни и наподобявали миро. Тогава десетки монтанчани се изредили пред нея, за да се убедят с очите и с десниците си в чудото. несходни се опитали да събират сълзите в шишенца, за да си имат вълшебен запас, а трети се задоволявали с паленето на свещичка.

Като повечето икони с изображението на божията майка така и тази пособия на бездетни, които я обкичвали с всевъзможни дарове и дребни банкноти. От тях се искало самостоятелно да бъдат искрени в молитвата си, вярващи в Бог и изпълнени с добри намерения към ближния.

Чудесата от новата икона на Богородица тепърва се очакват. Засега няма сведения да е плакала, нито да е помогнала някому.

„Всичко започва и завършва с вярата. Има специална притча за нея и за това как тя помага на онези хора, които я носят в сърцето си. А тези, които са я загубили някъде, механично се молят в Бог, механично се кръстят, посещават църкви – опростено ей така, без да носят любов в сърцето, техните желания не се сбъдват. Защото надеждата е необходима, но не и предостатъчна. Любовта е изключително важна, но как да я имаме, ако нямаме вяра в ближния и в това, което искаме да ни се случи все някога. Вярващият върви напред, не знае що е страх, защото знае, че има един Отец над всички и всичко, който го закриля и ще го закриля дори след смъртта.

Вярващият винаги лови риба в реката, невярващият – се връща с празен кош“, обобщава друг игумен, който е свидетел на намирането на иконата.

Разбиването на стената станало бързо. Още с първия удар в нея се чуло, че чука на кухо. Отворила се малка ниша, от която се показвал наяден от молци стар месал.

Вода от чешмата цери десетки болести

Вода от чешмата цери десетки болести

Когато разгънали парцала, той се разпаднал в десниците им, но пък образът на Богородица засиял в цялото си достолепие.

Отчетата били сговорни, че намирането на иконата е знамение за цялата страна и благословия за новата 2014 година.

Веднага я изнесли на слънце, за да я почистят от мухъл и „върнат“ към живот. Разгледали я внимателно и стигнали до извода, че някога е била достояние на стария храм, който е унищожен от турците при потушаването на Чипровското въстание от 1688 година.

обемиста част от местното население било избито. Малцината оцелели били принудени да търсят спасение в несходни краища на страната. Те нямали право да се завръщат в отечествения край в продължение на 30 години.

Според една от версиите именно тогава нечия вярваща в Бог ръка е зазидала иконата на Богородица с младенеца в стената с надеждата, че един ден ще се върне и ще я постави на полагащото и се място.

Друга хипотеза подготвя, че през 1850 г. строителите на новия манастирски храм попаднали на масова гробкостница на над 2000 човека. Скелетите били закопани доста несериозно в земята, което притеснило специалистите и те преустановили строежа. Спешно подхванали изграждането на гробница по християнските църковни правила и тогава зазидали иконата.

„Иконата е интересна със сребърния си обков. Това казва, че е била на обемиста почит някога и че е извършвала чудеса. Смятало се, че когато някой човек получи изцеление свише, трябва да направи икона със сребърен или златен обков и да я дари. Иконата е била осветена още преди векове, затова
няма да я освещаваме отново.

опростено я положихме на достойното централно място, зад стъкло. Този вид изображения са истински нравственалистични паметници. Вярвам, че Девата тепърва ще помага на народа ни. Не случайно избра да се „появи“ в трудни за България времена. Ако имаме надежда в нея, тя ще сбъдне всичките ни мечти“, коментира игуменът.

Иконата е дело на неизвестен майстор. По времето на ранното българско възраждане не било признато творците да увековечават имената си по иконите. Допуска се, че е направена в Чипровската златарска школа. Зад гърба на Дева Мария са нарисувани два зелени кипариса, които са символ на непреходността на православието и безсмъртието на човешкия живот. Между тях е изографисана финикова палма – символ на божията благодат.

Ясно личи също, че някога е била в храм, където е имало пожар, защото на гърба е леко обгоряла.

Най-доволни от откритието са хората от Георги Дамяново и близките села. Те вярват, че иконата ще насочи вниманието на медиите и на туристите към техния край, който икономически изнемогва през крайните две десетилетия и всеки втори тук стои без дейност. Наричат иконата с Девата и Младенеца Небесен дар и разбира се, са сред първите, които отишли да й се преклонят с надеждата, че нещо в живота им ще се промени. Смятат себе си за благословени, най-малко защото зимата, в която бе намерено светото изображение, се оказала мека, та не се наложило да закупуват тонове дърва.

Над 6000 българи вече са посетили светинята. В събота и неделя стотици туристи пристигат с автобуси от всички краища на страната. Сред тях била и тайнствената Мария с двамата синове. Тя се разплакала пред иконата със сребърния обков, но не пожелала да разкаже нищо от субективния си живот пред монасите.

Така мистерията с личността й се задълбала и дала основание за редица неприятни слухове, един от които е, че такова лице въобще не съществува.

 

Продават целебни камъни по лев

Невероятно очарователни камъчета, всяко едно на стойност от левче, продават във входа на светата обител. Те са от мраморни парчета, събирани по бреговете на Бяло море в подножието на Атонския манастир – място, строго забранено за жени.

Изографисани са за здраве и късмет и най-вече за божия благодат на човека, който ги притежава. Странните символи, нарисувани с червено, цвят – символ на кръвта на Христос, са на старогръцки и в превод на български означават едно от завещанията божии: „Аз съм началото и краят, алфата и омегата на всичко. Да нямаш несходни богове без мен“.

„Господ е победител“, пише на друго. Общо взето, всяко едно от тях носи вяра, надежда и любов за по-добро бъдеще.

Има и такива, които са изрисувани с риба. Според един от игумените тя е символ на мъдростта и началото. Далеч преди да се появят съвременните икони с ликове на светци с ореол на пипетата и църквата да почне да канонизира мъже за нетленни, християните рисували морските обитатели.

Средствата, събрани от продажбата на камъчетата, също отиват в манастирската хазна.

 

Монасите били закъсали за пари

Зад дувара на манастира упорито върлува слухът, че има нещо твърде загадъчно в новопоявилата се икона, която щяла да е спасение особено за поповете.

Според мълвата към „Свети Йоан Предтеча“ се строял хотелски сбор, който погълнал част от подаръците на набожни хора. Събраните средства стигнали колкото да се обзаведат няколко килии, да се направи механа, катерушки за децата, къщурки за птиците и няколко чешми.

Отчетата се чудели как ще вържат двата края през зимата, когато ручеят от миряни значително намалява. И макар че строго се придържали към всички църковни пости, изпитвали затруднения от всякакво естество.

За да излязат от ситуацията, мъжете в расо решили да заложат на знамение, което да трогне душите на християните. Хрумнала им идеята да „възкресят“ стара чудодейна творба, която да привлича феновете на вярващия туризъм у нас. Така се появила иконата на Дева Мария и младенеца със сребърния обков, за която алармирала столичанката Мария, чиято фамилия така и не стана известна на просторната общественост.

Този слух обаче има малко сподвижници, въпреки че населението на Монтанско не се отличава с обемиста набожност.

 

Лековита вода тече от манастирската чешма

Вярва се, че всеки, който измие очите си в нея, може да премахне перде в зрителния си орган или да се отърве завинаги от болест. Пиенето й пречиства цялостно организма, защото във високите части на Стара планина, където е сложен манастирът, няма никакво замърсяване.

Измиването на лицето гарантира филтриране от негативната енергия, с която жестоките очи могат да навредят на човек, здраве и дълголетие. Монтанчани вече се запасяват с туби от вълшебната течност.

ВИЖ ВИДЕОТО:

 

Допълнителна информация